- test :
„Изкуството има за цел да представи не външния вид на нещата, а тяхното вътрешно значение“, отбелязва гръцкият полиглот Аристотел.
Изкуството в обществените пространства в градовете по света се стреми да преследва тази цел, като предлага на жителите си усещане за смисъл и идентификация. Публичното изкуство ангажира своята аудитория под формата на стенописи, инсталации, скулптури и статуи, разположени извън музеите и галериите. Това изкуство представлява демократичен начин за колективно предефиниране на понятия като общност, идентичност и социална ангажираност.
Общественото изкуство е ефикасен начин за общностите да създадат нов имидж, да решат проблем или да разкажат история. Тази форма на изобразяване използва обществената сфера като място за вдъхновение и изразяване, като използва процес на участие за създаване на произведенията. Създаденото в сътрудничество произведение на изкуството може да бъде постоянно, временно инсталирано или цяло само при ангажираност с него. Специфичната за обекта и ориентирана към хората практика има основен принос за социалната тъкан на градските райони.
Положителните страни на общественото изкуство
През 21-ви век, когато един град в Япония може да изглежда идентично с град в Колумбия, общественото изкуство затвърждава локалната идентичност, изградена върху културния контекст на града. Независимо от своята форма, комуникативното средство може да създаде запомнящи се локации в населеното място, които засилват чувството за принадлежност на гражданите.
Произведенията на изкуството в обществената сфера са доказали, че са инструмент за изграждане на общности и разказване на истории. Затова процесът на създаване на изкуство с участие на гражданите може да бъде катарзисен за общности със забравено минало и неразказани истории. Той не само засилва чувството за местна гордост, но и повишава културната значимост и естетическия облик на района.
Плейсмейкингът разчита на силни връзки с общността, свързани с местоположението и културата, а произведенията на изкуството помагат за обвързването на колективната идентичност с дадено пространство. Общественото изкуство може да укрепи основите на общностите, като изгради образ на тяхното минало и проектира визия за тяхното бъдеще. То повишава социалния капитал и подобрява местните икономики. Артистите залагат на творчески подход при създаването на начини за културен обмен като използват изкуството в обществените пространства за съживяване на квартали и градове.
Наблюдава се, че общественото изкуство насърчава възстановяването на градовете. То предлага комбинация от естетически ценности и социална идентичност за активизиране на обществените пространства. Градовете, които демонстрират активна и динамична култура, стават по-привлекателни за хората и бизнеса. Изкуството и културата играят ключова роля и за развитието на възможностите за туризъм, като същевременно подобряват обществения имидж на града. Тези фактори допринасят за създаването на работни места от нови бизнес начинания, което впоследствие носи приходи в местната икономика.
Опасностите на публичното изкуство
Въпреки че сложните стенописи и интерактивните инсталации разкрасяват занемарените квартали, те могат да допринесат и за джентрификацията – процес на преобразяване на работнически, бедни или свободни градски зони в райони за висшата класа с цел те да се използват за повишаване на икономическото и социалното развитие на района. Общественото изкуство е в състояние да повиши възприеманата стойност на даден квартал, предлагайки по-добри условия и качество на живот.
Общностите, в които се наблюдава приток на изкуство, са свидетели на същевременно повишаване и на цените на недвижимите имоти. В този контекст строителните предприемачи могат да спонсорират местни артисти да създават произведения на изкуството, които от своя страна да повишават цените на жилищата. Това явление – наречено „промиване на изкуството“ (от англ. artwashing), може да доведе до изместване на жителите с по-ниски доходи, които се идентифицират с общността и мястото.
Връзката между изкуството и общественото пространство често е критикувана за това, че не е демократична. Спонсорираните от държавата градски мемориали се стремят да конкретизират обществената история – или поне версия на историята, която представя доминиращите части на обществото. Символиката на статуите отдавна се използва като средство за утвърждаване на политически програми.
Колониални фигури, които увековечават расистката история, са разпръснати из континенти като Африка, Австралия и Северна Америка. В Йоханесбург може да се срещне дърворезба на Сесил Роудс, в Киев – статуя на Ленин, а в Багдад – на Саддам Хюсеин. Съгласно информация от Archdaily, сред хилядите статуи, разпръснати из Ню Йорк, само пет изобразяват исторически жени.
За публиката в публичното изкуство
Артистите намират място на фронтовата линия на международните социални движения, използвайки произведенията на изкуството като средство за изразяване на несъгласие. Графитите, временните инсталации и пърформансите позволяват на обществото да участва в гражданското неподчинение. Тази форма е важна за формирането на социално съзнание, създаването на мрежи от контакти и ефективността на разходите. Общественото изкуство като средство за протест позволява на общността да упражнява властта си ефективно и по мирен начин.
Въздействието на публичното изкуство върху общностите и техните локации е съществено, като натоварва с отговорност държавата и свободолюбивите творци. За да се гарантира, че общественото изкуство служи на предназначението си, става важно общността да постави под въпрос гражданската си собственост. Предназначението на произведенията на изкуството в обществените пространства е да представят и да носят полза на хората в града, а не на капиталистически или политически сили.
Общественото изкуство се позиционира в пресечната точка на общата история и развиващата се култура. Съответно използването на тази медия ще определи как изкуството в обществените пространства ще трансформира градовете.
Източник: https://www.archdaily.com/
Още архитектурни тенденции и иновации четете в блога на BETArchitects.